Всеки път като споделя с някоя мама, че съм имала мега уникално якото раждане, чувам едно и също: “ Ти си единственият човек, който казва, че е имал яко раждане” или “За пръв път чувам някой да е имал хубав спомен от раждането си”. Аз ги гледам супер учудено, а те мен още повече.

Връщаме лентата 10 месеца назад, хайде и още малко - до октомври 2014 когато в средата на месеца разбрах, че съм бременна. Супер случайно, желано бебе, но съвсем непланирано. Докато аз и приятелят ми се окопитихме и зарадвахме, че чакаме бебе, взех че получих кръвоизлив. Спешно в болницата, казват ми: стоиш за задържане 10 дни и идваш пак. Най-дългите и тежки 10 дни в живота ми. След 10 дни вече от бременността и помен не беше останала. Преживях го много тежко, но реших да не се давам, най-вече психически, защото от нагласата ни тръгват всички преживявания.

Няколко месеца по-късно бях пак бременна и супер щастлива. Спомням си, че казах на Едоардо, моят партньор по пакости “Sono impregnata” на развален италиански, както обичаме да си говорим от време на време.

От там реших, че ще взема нещата в свои ръце, ще чета, ще се интересувам, ще намеря най-добрите лекари. И така започнах да звъня на приятелки и да питам: “Ти къде роди? Как беше?”. Чувах все едно и също: “Виж сега, раждането се забравя, като си видиш детето.”; “Най-гнусното нещо на земята е, но всичко минава.”; “Бяха брутални условията, но ти не отиваш на хотел.”; “Ако докторът каже, че ще ти скачат на корема, значи трябва да ти скачат на корема.”, и т.н. И т.н. Смених две болници, едната държавна - там присъствах на брутална сцена към жена от ромски произход, където бях съблечена и почти сложена на операционната за непотвърдена извънматочна бременност без да са ме прегледали дори. След това избрах една частна болница, където обаче с изказвания от сорта на “тоя термин навръх Коледа и Нова година, дай да го видим бебето дали ще е много голямо” и “ама ти сигурна ли си, че искаш естествено раждане с това голямо бебе?” хич не ме спечелиха.

Върнах се назад в спомените си и се сетих как говорих с една моя приятелка, Емилия, родила без упойка и двете си деца. Аз й казах,”Абе не ми пука, да ме режат, бият, да правят каквото искат, стига бебето да е добре.” Емилия ми каза: “Абе, Пете, не е така: това е спомен, който остава за цял живот - може да е травма, а може и да е яко преживяване”. Постепенно започнах да осъзнавам, че природата ни създава така, че да имаме естествени и хубави раждания.

Приятели ми препоръчаха курсовете на „Зебра“ и „Естествено“ за подготовка за раждането. Това ми даде възможност да се запозная с Илона, Йоана и Елена. Вече бях решила, че ще раждам с дула и с Елена Кръстева си паснахме от първата ни среща: излъчваше супер спокойствие, а аз й заявих: “Аз ще родя супер бързо и супер лесно.” Идните седмици в частната болница, която бях избрала, се зачекваше деликатно темата за секцио и аз започнах все повече да размислям и да усещам, че не е там мястото за мен. Попитах Елена за съвет и тя ми сподели, че работи добре с д-р Дончева и акушерка Емилия Казълова, които водеха раждания в болница „Свети Лазар“. Запознах се с д-р Дончева и още като я видях, знаех че ще раждам с нея. Емилия Казълова беше също тотално на моя вълна за всичко, което ми беше важно. Посетих и болницата и споделих плана си за раждане: без упойка, без окситоцин, без епизотомия, с отложено срязване на пъпната връв и с изчакване плацентата да излезе сама. Междувременно започнах да се замислям за водно раждане и видях, че в София има само две болници, които го предлагат: едната болница беше Св.Лазар.

В деня, в който посетих Св. Лазар, за да разгледам ме посрещна Габи, управител на болницата: показа ми стаите, залите за раждане, басейна, беше изключително мила и отговори на всичките ми въпроси, Приятно впечатление ми направи това, че болницата беше малка и създаваше усещане за 'вкъщи', всички бяха много приветливи и усмихнати. Бонус беше и това, че ти дават документите, за да ги попълниш преди деня на раждането. Емилия Казълова се срещна с мен няколко пъти, отговори на всичките ми въпроси, помогна ми да попълня документите и въобще ме направи още по-сигурна в избора си да се доверя на Свети Лазар.

И така денят на термина наближаваше, а аз имах контракции няколко нощи подред. С Елена, Емилия и д-р Дончева се чувахме ежедневно. Елена, моята дула, беше от невероятна помощ и подкрепа, звънях й посред нощ, пишех й на колко време са контракциите ми и заедно решавахме какво да предприемем.

И така, на 06.01.2017 бях на преглед в Св.Лазар, където ми казаха, че нещата са стартирали и е добре да си направя една яка разходка. Точно тогава заваля големият сняг и аз реших, че вместо разходка навън, ще потанцувам у нас на готина музика. Бях си направила Birthing Playlist с музика, която ме поставя в благоприятно състояние на духа. Към 18:00 повиках у нас Елена и се обадих на Едоардо да се прибира от офиса. От 19:00 до към 21:30 гледахме сериала Vikings, като по време на контракции аз тотално изключвах. В 22:00 бяхме в болницата, напълнихме басейна и в момента, в който влязох в басейна, болките тотално изчезнаха. Малко след това започнаха напъните, но не дирижирани, а съвсем естествени. Въобще не болеше, даже не виках, бях прекалено фокусирана над това да ангажирам мускулите на корема. И така, разменяхме майтапи, смеехме се, държахме д-р Дончева и Елена Кръстева за ръце докато напъвах, а те възкликваха: “Браво, Петя, браво!”. Точно с три напъна успях да изкарам бебето: то се плъзна във водата, акушерката го хвана и ми го даде да го гушна. Ерик се появи в 00:15 на 06.01.2017 г. На Богоявление. Наистина страхотно преживяване. Супер адреналин и адски много естествен окситоцин, които ме накараха буквално да летя часове наред след раждането. Тъй като бях във водна среда и бях оставена сама да усетя точния момент да напъвам нямах никакви вътрешни разкъсвания и само 2 външни шева. Буквално няколко часа след раждането се разхождах и бликах от енергия.

Спомням си как виках в еуфория: “Вие сте най-якия екип! Това беше най-якото преживяване!” и всички около мен се смееха. Така че, мили дами, препоръчвам горещо раждане с дула, раждане във вода с д-р Дончева и раждане в Свети Лазар. Приятелят ми като ме гледаше какъв кеф изпитвам и заяви: “Някой път трябва и аз да родя като те гледам в каква еуфория си.” А на мен ми се раждаше отново още на следващия ден.

Сега си мисля, че без Елена нещата нямаше да се случат по начина, по който исках. Първо, тя имаше супер важна роля, когато изтрещявах в дните с леки контракции и се чудех, това истински контракции ли са, това тапа ли е, това раждане започна ли, аджеба. Освен това, много ясно си спомням как няколко дни преди раждането ми каза: “Абе, Петя, ти да нямаш страх от това раждане?” Понеже терминът ми наближаваше, водите бяха доста намалели, имаше контракции, но раждането не започваше. И реално въпросът й беше много на място, защото никога не съм го казвала на глас или писала на хартия, но аз имах страх, че ще почина по време на раждане. Стар страх, насаден от майка ми, която е имала адски проблеми при първото си раждане и едвам е била спасена. Та, като ме попита Елена, някак си, си признах, без да я занимавам с детайли, че малкичко ме е страх. Не си спомням в подробности разговорът ни, но тя успя да ме накара да разбера, че няма от какво да се боя и че бебето трябва да излезе и аз трябва да му помогна.

Още преди раждането с Елена се срещнахме няколко пъти и си говорихме за важните за мен неща. Подкрепата й беше почти ежедневна в 9-ти месец, а последните седмици беше ежеминутна. Звъняла съм й в 3 през нощта, писала съм й съобщения в 5 сутринта и по всяко време - не знам кога спи, но беше супер да знам, че е на разположение дори просто ей така да си поговоря с някой.

Като дойде вкъщи в деня на раждането, Елена предложи да направим ребозо, което според мен разбуди бебето и тотално го подготви за излизане. В болницата ни оставиха сами в стаята, докато стигнах до 10 см разкритие. Бяхме аз, мъжът ми и Елена. Това, че бяхме сами и на спокойствие супер много ми помогна да се концентрирам в себе си, да се събера и да се подготвая за раждането.

Имам чувството, че Елена действаше много успокояващо и на екипа, с който раждах, някак си всичко вървеше по мед и масло или по-скоро по вода.

И така, освен че горещо препоръчвам екипа, с който родих, съветът ми е: раждайте с опитна дула и няма да сбъркате.

Петя Богданова