Галя Стамболиева е сред най-компетентните помощници, коите бременните жени и техните семейства могат да потърсят за подкрепа по време на раждане във Варна и региона. Освен че е дула в Асоциацията, Галя е сред двигателите зад център "Творителници", който цели да хармонизира подготовката и очакванията на жените, които искат да изживеят раждането си пълноценно и с удоволствие. В настоящата статия Галя призовава всяка бременна да спре препускането на сърцето си, да отпусне земните си отговорности и да се фокусира върху най-важното - спокойното общуване, с което трябва да изхранва детето си.

Пътешествие в тъмнината или какво се случва в тъмнината на очакването

 (снимка: Радомира Перукова)

Тъмно и топло е. Времето сякаш е спряло. Всъщност, то никога не е съществувало. Ще минат няколко години, докато смътна представа за това понятие се оформи в съзнанието. Но то, съзнанието, вече е факт. Примитивно, неразвито, незряло…или поне така се смяташе до скоро.  Преди 50 години е било трудно да се повярва, че бебетата са съзнателни същества. Но съзнанието го има, то е там, в утробата, в този първи и засега единствен дом, който бъдещото ни дете познава.

Чрез изследванията на перинаталната и пренаталната психология днес знаем, че ембрионът започва да се учи и да съхранява памет от самото начало на живота си в утробата. Нещо повече – още в първите часове след оплождането клетката развива самосъзнание и може да усети приемането или отхвърлянето от страна на майката. Ето защо съзнателното зачатие, личният избор и действия по време на бременността, активното и осъзнато раждане се оказват от изключително значение при формирането на бебето, на неговото бъдеще, на механизмите му за справяне, на взаимоотношенията му с всичко заобикалящо го.

Едно интересно изследване показва изненадващи резултати – клетки, които вече не са част от тялото (например взета тъканна проба), продължават да реагират на вътрешни и външни фактори, на които е подложен техният притежател. Независимо дали се намират в съседната стая, на разстояние от 5 км или 350 мили, клетките реагирали всеки път по един и същи начин – сякаш все още са част от тялото – а времето за отговор е било нулево, т.е. случвало се е едновременно с реакцията на клетките в тялото. И сега нека си представим какво се случва с тази една единствена клетка, в която се заражда новия живот. Нека си представим деленето на клетката и мултиплицирането на заряда, който тя носи – положителен или отрицателен – и влиянието, което той ще окаже върху всички останали клетки, които съвсем скоро ще се появят и ще изградят новия организъм. Да си представим как този първичен заряд се удвоява, а после става четворен, след това силата му се умножава по осем, шестнадесет…и така докато бъде изграден един цялостен, завършен индивид със специфичния за него нерв и импулс. И как тази специфична идентичност бива моделирана и извайвана през деветте месеца, в които майката и бебето са единен организъм, хармонично вибриращо цяло. И тогава нека се запитаме – какъв заряд бихме искали да вложим в тази първа клетка и в това развиващо се и попиващо информация създание? Силата е в майката и всяко нейно настроение, всяка мисъл засягат нероденото дете. По биохимичен път те пряко се предават в кръвния поток на бебето. Нервно-хормонална връзка между двамата позволява непрекъснатия обмен на информация, опитност и емоционални нюанси. Нашето бебе откликва на настроенията и преживяванията ни, то реагира дори на нашите намерения - изследванията показват, че всеки път, когато майката мисли да запали цигара, бебето става неспокойно и пулсът му се учестява. Ритъмът на бодърстване-сън на нашето бебе се настройва спрямо нашия. Всъщност, то дори сънува…С минаването на дните опознава и обиква гласа ни: веднага след раждането бебето може да разпознае гласа на майка си, а един или два часа по-късно – и този на таткото, ако той му е говорил през времето в утробата.

И сега, като знаем как животът отвън рефлектира върху живота в утробата, нека помислим  как да създадем оптимална среда за развитие на новото същество. Древните гърци обграждали жената с красиви картини и изящни предмети. Според някои източни вярвания животът започва със зачеването, а не малко народи приемат бременността и раждането като преход на вече съществуващ живот от едно състояние в друго. Всички тези древни общности са отдавали изключително значение на този трансформиращ период от живота на жената. Това е време на промяна и осъзнаване, на разрушаване на стари модели и създаване на нови, време на обръщане към себе си и живота, който носим; време, в което можем да се притаим и да се вслушаме във вътрешния си глас и в гласа и потребностите на един нов свят, който расте и се развива. И тогава може би ще чуем. Ще намалим темпото и ще посветим деветте месеца, с които разполагаме, на подготовката и опознаването на тази малка личност. Ще се научим да бъдем спокойни и да се смиряваме пред силата на Природата. Ще обикнем тишината. Ще пеем песни и ще разказваме истории. Ще плачем понякога, но нека сълзите ни бъдат сълзи на очистване и на радост. Ще слушаме одухотворяваща музика и ще четем дълбока, човешка поезия. Ще лекуваме Земята в търсене на Истината. Ще мечтаем. Гневът ни ще отстъпи място на прошката, напрежението – на блаженото очакване; ще заменим забързаното ежедневие с безвремието на необходните дебри на човешкия дух, а страховете ни ще се разтворят във вярата и ще отстъпят място на Любовта. И макар да не е пряк наблюдател на това, което виждаме ние, и звуците, които чува, да са приглушени от монотонния ритъм на сърцето и непрекъснатия поток на кръвта ни, нашето бебе ще почувства всеки един трепет, който докосва душата ни, всеки звук и вибрация, които преминават през тялото ни; и от първия миг на своето вътреутробно съществуване ще бъде неразривна частица от нашия живот и света, който познаваме. Затова, нека бъдем внимателни и отговорни в чувствата, мислите и делата си и държим будно в съзнанието си прозрението, че сме проводник между една съществуваща реалност и едно чисто съзнание. Нека създадем благодатна почва за зрънцето, което посяваме и с търпение и мъдрост го обгрижваме, обикваме и обогатяваме. Нека бъдем благодарни за това огромно благоволение – дарът да бъдем майки – и не предаваме доверието, което ни е гласувано от живота, природата и една малка душа. Нека се опитаме за малко да загърбим себе си и егото си и посветим дните си на случването на това чудо…и може би ще останем изненадани да разберем колко много всъщност получаваме.

Следващата седмица очаквайте откровението на Елена Кръстева за посланията, които получаваме докато раждаме.