Казвам се Венеса, на 25 години съм и ще ви разкажа историята, която помни всяка жена докато е жива!

Беше 15 Септември 2016г. - първият учебен ден... и като спомен от детството не ми беше любим! Един ден след термина ми- реших че няма да раждам днес и ще си почивам. Деня мина и аз спокойно си легнах с всички неудобства на 9 месец.

На 16 Септември в 3ч. през нощта усетих, че нещо се случва... бяха водите ми...

Звъннах по телефона на лекарката ми и след това на Саня, която беше моята дула и по стечение на обстоятелствата -моя сестра :) Обсъдихме спокойно ситуацията и кога желая да тръгнем към болницата. Бях щастлива, че раждането започва и много спокойна, че няма да съм сама. Мъжа ми ме закара- бързайки, като по филмите за да е по-драматично, въпреки че нямах контракции и се събрахме всички там.

Саня беше до мен през всичките 15 часа, без да се отделя нито за минута! Преминахме двете през всички етапи от раждането! В най-тежките моменти ми правеше масажи, говореше ми, подсещаше ме да дишам, държеше ме за ръка, галеше ме по главата и ми вдъхваше кураж. Редом с това тя изтърпя всички мои лудости и променливи състояния!!! Като цяло имах едно много дълго раждане, но с уникална психологическа, физическа и морална подкрепа.

И знаете ли какво... в най-трудния за мен момент, когато напъвах - забравих че всъщност Саня ми е сестра! Просто исках да чувам само нейния глас, който ми говореше как всичко е наред, че се справям страхотно и остава още малко! Фактическото раждане за мен е момент в който сякаш излизаш от тялото си и чуваш само гласовете на лекарите покрай теб. Е да, но аз чувствах и друго - една топла и силна ръка, която ме държи и не ми дава да се предам!

Много е важно, когато избираш човек, който да ти помага при раждането - той самия да бъде спокоен и да умее да го предава на теб.

Защото при критични ситуации- тях винаги ги има (и при мен имаше) това е човека, който те изважда и те кара да се успокоиш и мобилизираш! Всяка жена ражда и го може, но още от далечни времена се знае, че родилката не е сама. До нея винаги там някъде е имало една тиха помощ, една жена, подкрепа и закрила. Точно така и моята дула ми вдъхна смелост и сила за да премина през това велико изпитание и да се превърна в истинска жена - раждайки дъщеря ми Ноел!

Венеса Мутафчиева