Вече беше септември и залаганията на близки и не толкова за датата на раждането течаха с пълна сила. На последната консултация с акушерски кабинет „Зебра“ те ме предупредиха, че ако не родя до 27.09 (терминът беше за 28.09.), трябва да си запиша час при доктор Кобаков и след това да ходя на запис на тонове всеки ден, за да знаем дали всичко е наред с бебето. Това ме стресна доста, защото аз нямах никакво желание да раждам. Страхувах се и не знаех какво да очаквам, въпреки всички книги, които бях прочела.

На 27.09 мъжът ми излезе да разходи кучетата, а аз продължих да дремя. Той се върна от разходката и аз го помолих да дойде да ме гушне. В момента в който ме гушна усетих болка и водите ми изтекоха. Ха, изненада! Беше 7.10 часа. Трябваше да раждам, нямаше как. Обадих се на “Зебрите“ и на Олга (Олга Карамфилова, моята дула) и започнах да се приготвям за тръгване към болницата.

През цялото време на бременността, въпреки че бях запозната с процеса, се чудех какво ще правим толкова много хора през цялото време на раждането. В последствие се оказа, че времето минава неусетно и всеки има своето място в процеса. В болницата бях към 10 часа, настаниха ме, а после дойде и Олга. Имах разкритие 3 см., което, въпреки контракциите, не напредваше. С Олга започнахме да правим различни упражнения от йога, за да подпомогнем нещата. Това даде резултат и разкритието започна да се увеличава. Между контракциите с мъжа ми и Олга, освен че правихме йога, се забавлявахме много. Разказвахме си истории, някои ядоха, други ги гледахме, танцувахме. Изобщо беше като малък празник за посрещането на новия живот.

По време на контракциите Олга ми прилагаше различни техники за облекчаване на болката, а мъжът ми ѝ помагаше с термофора. Отвреме-навреме идваха Йоана и Илона да ни видят как сме, да ме прегледат и да дадат напътствия как да продължим. Всеки имаше своето място. Олга и мъжът ми се грижеха за мен и усещах подкрепа през цялото време. Олга внасяше необходимото равновесие и спокойствие в ситуацията.

Разкритието ми стана 6 см и дойде време за блаженство - ваната. Киснех и се наслаждавах на облекчението около час, но после дойде време за същинската част. Вече бях доста изморена, но продължавах да усещам, че всички са до мен и ме подкрепят всеки по своя начин и това ми даваше сили да продължа. Виках, молих за помощ,  накрая в 23.30 часа този празничен ден се увенча с очакван край - идването на Боян в нашия свят. Това чудо стана възможно благодарение на участието на всички: Йоана и Илона, които бяха незабележими, но винаги на мястото си, когато е нужно, за да помогнат новия живот да се появи. Добрият дух на Олга, внасящ равновесие, спокойствие и усмивка. И мъжът ми, без който това чудо нямаше да е възможно.

Краят на тази история е и ново начало за Боян в нашия свят и за нас като родители.